На 14 – 15 май 2019 г. в зала «Проф. Марин Дринов» на БАН се състоя Международната годишна конференция на Института за български език «Проф. Любомир Андрейчин», посветена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките. В конференцията взеха участие 120 учени от България, Европа, Северна Америка и Азия.Конференцията откри директорът на ИБЕ проф. Светла Коева. Слово произнесе академик Михаил Виденов. В словото си той разказа за историческия път на създаването на БАН и ИБЕ. Поздравителен адрес от декана на Факултет по славянски филологии, СУ «Св. Климент Охридски», доц. Бойко Пенчев бе прочетен от заместник-декана доц. Петя Осенова. Приветствие към организаторите и участниците на конференцията бе прочетено и от проф. Надка Николова – ръководител катедра «Български език», Шуменски университет «Епископ Константин Преславски». Приветствие поднесе и заместник директорът на Национално издателство «Аз-буки» Николай Кънчев. Приветствие от проф. Хелена Краковска, Институт по славистика на Полската академия на науките, прочете гл.ас. Кристияна Симеонова – ИБЕ БАН.
На 14 май в зала «Проф. Марин Дринов» се проведоха две заседания: Първо заседание «История на българския език» с председател акад. Михаил Виденов (БАН) и Второ заседание «Терминология» с председател доц. Екатерина Търпоманова (СУ «Св. Климент Охридски»). В направлението по история на българския език взеха участие с доклади проф. Елка Мирчева, ас. Магдалена Абаджиева, проф. Марияна Цибранска-Костова и проф. Лучия Антонова-Василева от ИБЕ БАН, а така също доц. Христина Тончева-Тодорова от ПУ «Паисий Хилендарски». Докладът на Е. Мирчева бе посветен на въпроса за прабългарската военна титулатура, а съвместният доклад на М. Абаджиева и М. Цибранска-Костова – на християнската лексика на Славянския юг в периода между провославието и католицизма. В направлението по терминология с доклади се представиха гл.ас. Кристияна Симеонова и гл.ас. Велислава Стойкова от ИБЕ БАН, а така също доц. Павлина Кънчева от Медицинския университет, София. Интерес предизвика докладът на К. Симеонова, посветен на особеностите на употреба на някои причастни форми като терминоелементи в терминологията.
В зала «Иван Евстратиев Гешов» се проведе Кръгла маса по актуални въпроси на съвременния български книжовен език с водещи доц. Руска Станчева (ИБЕ БАН) и проф. Красимира Алексова (СУ «Св. Климент Охридски») в две части.
В първата част доц. Руска Станчева откри Кръглата маса, като разказа за основните цели на проекта «Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му». Досега у нас не се е провеждало такова машабно изследване на съвременния български книжовен (стандартен) език. Чрез анкета са изследвани езиковите нагласи (Езикова лоялност, Гордост, Осъзнаване на нормата и Желание за участие) на българските граждани към българския книжовен език, при която се прави съпоставяне на нагласите към двата кода на общуване – писмен и устен. Установени са положителните и отрицателните нагласи, анализирани са причините за възникването им. Сред символите на българската национална идентичност на първо място е българският книжовен език. Проф. К. Алексова представи анкетата, обхващаща шест тематични блока: 1.Българският книжовен език и националната идентичност, 2. Функции (символна и комуникативна) на книжовния език, 3. Личностна и общностна мотивация за спазване на писмените книжовни норми, 4. Оценка за спазване на правилата на писмения книжовен език, 5. Кодификация и 6. Електронна комуникация, като посочи резултатите от анкетата и направената статистика. Последваха изказвания и дискусия. За значението на проекта се изказа доц. Татяна Александрова (ИБЕ БАН) , коментар на вариантите Добре заварил !/ заварила! при поздрава Добре дошъл/ дошла! направи доц. Палмира Легурска (ИБЕ БАН). Проф. Стефана Димитрова (ИБЕ БАН) изказа мнение, че в проекта трябва да се включат нормите на ударението, както и използването на фразеологизмите.
През втората част на Кръглата маса се състоя дискусия. Гл. ас. Йорданка Трифонова (ИБЕ БАН) подчерта, че представеният проект е единственото изследване с обратна връзка, който дава перспективи за бъдещи изследвания. Състоя се оживена полемика, в която взеха участие акад. Михаил Виденов (БАН), проф. Боян Вълчев (СУ «Св. Климент Охридски»), проф. Радка Влахова (СУ «Св. Климент Охридски»), проф. Маргарита Младенова (СУ«Св. Климент Охридски»), проф. Светла Коева (ИБЕ БАН) и др. относно смисъла и нуждата от кодификация, надеждността на анкетните допитвания, необходимостта от пълния и краткия член в български език и др. С обобщение Кръглата маса беше закрита от директора на ИБЕ проф. Светла Коева.
На 15 май, рождената дата на ИБЕ, в зала «Проф. Марин Дринов» на БАН се състоя традиционното връчване на награди на ИБЕ. Водещата, доц. Христина Дейкова, обяви връчване на Голямата награда на ИБЕ «Проф. Любомир Андрейчин» на проф. Малгожата Коритковска от Института по славистика на Полската академия на науките за приноса към развитието на българистиката. Проф. М. Коритковска бе представена от гл.ас. К. Симеонова. М. Коритковска е видна полска славистка и българистка. Бе прочетено поздравително писмо от проф. М. Коритковска до проф. С. Коева по случай 150-годишнината на БАН. Грамоти за щедри дарения на научна литература бяха връчени на проф. Румяна Златанова и проф. Рая Заимова.
След тържествената част в зала «Проф. Марин Дринов» се проведоха четири заседания по направленията Етнолингвистика, История на българския език и Съвременен български език. В първото заседание «Етнолингвистика» с председател чл.-кор. Емилия Пернишка (ИБЕ БАН) взеха участие с доклади: проф. Ирина Седакова от Института по славянознание, РАН, Русия, която разказа за Московската школа по етнолингвистика и за еволюцията на ценностите в езиците и културите; проф. Максим Стаменов от ИБЕ БАН, който коментира особеностите на диахронната семантика, в частност, значенията на Хайдутин; проф. Петър Сотиров от университета «Мария Склодовска-Кюри» в гр. Люблин, Полша, анализира полската и българската разговорна метафорична лексика в областта на транспорта; Диана Балашевич от Санктпетербургския държавен университет, Русия, запозна аудиторията с особеностите на развоя на наратива за сватбената церемония в с. Мики (Ксантийско). Последва ползотворна и оживена дискусия.
Във второто заседание «История на българския език» с председател проф. Йовка Тишева взеха участие с доклади проф. Надка Николова (Шуменски университет ), доц. Татяна Илиева (Кирило-Методиевсик научен център – БАН) и др. Третото заседание с председател проф. Петя Осенова (СУ «Св. Климент Охридски») и четвъртото заседание с председател проф. Стефана Димитрова (ИБЕ БАН) бяха посветени на Съвременния български език, като бяха прочетени доклади на известни българисти като проф. Хетил Ро Хауге (Университет в Осло, Норвегия) и др. Интерес предизвика доклада на проф. Светла Коева (ИБЕ БАН), посветен на комплементите в български език.
На 15 май, в зала «Иван Евстратиев Гешов», се състояха четири заседания по направленията: Лексикология и Лексикография (председател доц. Александра Багашева, СУ «Св. Климент Охридски»), Българска ономастика (председател проф. Валентин Гешев, СУ «Св. Климент Охридски»), Общо езикознание (председател доц. Марина Джонова, СУ «Св. Климент Охридски»), Българска диалектология (председател проф. Радка Влахова, СУ «Св. Климент Охридски».
Тържественото закриване на Международната годишна конференция на ИБЕ БАН се състоя на 15 май в зала «Проф. Марин Дринов». Бяха обсъдени новите научни постижения на Института за български език «Проф. Любомир Андрейчин», както и световните тенденции в езикознанието, в частност, в славистиката и българистиката. Конференцията демонстрира широкото научно поле на изследователите от Института за български език и ефективното им международно сътрудничество.
доц. д-р Димитрина Лесневская,
УНСС, София
[modula id=»5903″]
[modula id=»5902″]