International scientific conference «Bulgarian forum. Bulgaria and studies of Bulgarian language in a changing world”, 7-8 December 2017 in Lodz, Poland
На 7 и 8 декември 2017 г. в град Лодз, Полша, се проведе един престижен научен форум. Това е Международната научна конференция под надслов „Български форум. България и българистиката в променящия се свят”. Организатор и домакин на събитието бе катедра „Славянска филология” в университета в Лодз с активното съдействие на посолството на Република България в Полша и Българския културен институт във Варшава. В конференцията взеха участие повече от 60 учени от България и Полша, идващи от най-различни научни центрове на тези страни. Работата на конференцията бе организирана в три основни тематични направления:
‒ филологическо направление, включващо теми като български език, литература, култура, история и методика на преподаването на български език като чужд.
‒ направление политология и социология, включващо теми, посветени на най-различни обществени, политически и икономически процеси в България.
‒ студентско-докторантско направление, даващо поле за изява на бъдещите млади учени от двете страни.
Дейността на конференцията премина под почетния патронаж на г-н посланика на Република България в Полша Негово Превъзходителство Емил Ялнъзов. При откриването той произнесе кратко слово, в което подчерта важността на културното и научното сътрудничество между България и Полша и необходимостта то да бъде разширявано. Посланик Ялнъзов каза още, че запазването и поддържането на интереса към България е основна патриотична цел, за осъществяването на която българското посолство работи активно. От името на министъра на образованието и науката на Република България г-н Красимир Вълчев приветствие поднесе г-жа Владима Попова-Натова, представител на МОН. Тя изнесе и един от пленарните доклади, посветен на приоритетите на предстоящото председателство на България на Съвета на Европейския съюз в секторите образование и наука. Другият пленарен доклад бе изнесен от Юлия Мазуркевич-Сулковска и Стелиана Александрова. Юлия Мазуркевич е езиковед, славист и се занимава главно със сравнителна граматика на славянските езици, а Стелиана Александрова е лектор по български език, литература и култура. В своя доклад те интересно и подробно представиха цялостното развитие на българистиката в Лодзкия университет.
Същинската работа на конференцията започна с доклад и презентация, посветени на живота и научното дело на проф. д. ф. н. Виолета Косеска-Тошева, която почина през 2017 г. Тя бе една от най-видните полски българистки, допринесла много за развитието и утвърждаването на българистиката извън пределите на България. През първия работен ден бяха прочетени и представени много интересни доклади. Не е възможно да бъдат изброени всичките. От тях ще споменем доклада на Красимира Алексова от СУ „Кл. Охридски”, посветен на съвременните нагласи в днешното българско общество към съотношението писмен и устен български език и доклада на Катя Исса от Университета по архитектура, строителство и геодезия, посветен на нагласите на днешните български емигранти към родния език и образование. В докладите си и двете авторки се опират на своя пряк личен опит: К. Алексова на базата на десетки проведени анкети сред най-различни слоеве от населението; и К. Исса ‒ на базата на своя живот сред български емигранти в Австралия и на своя преподавателски опит в български училища там.
Интересни бяха и два доклада с терминологична проблематика: този на Илияна Генев-Пухалева от университета във Варшава, разглеждащ все по-масовото навлизане на термини и терминоелементи с първа съставка кибер-; и този на Кристияна Симеонова от Института за български език към БАН, посветен на многотомната поредица от терминологични речници с тълковно-енциклопедичен характер, изработвани в Секцията по терминология и терминография. Любопитен бе и докладът на Невена Мартинска от Университета по архитектура, строителство и геодезия, визиращ метаморфозите на английските заемки в български език от началото на прехода до днес, както и този на Людмила Кирова за съвместната употреба на кирилица и латиница в български текст.
От литературоведските доклади ще споменем този на Пламен Дойнов от НБУ, посветен на изследването на литературата в НРБ, на Йордан Евтимов от НБУ, посветен на новия прочит на Христо Фотев и Константин Павлов, на Бойка Илиева и Петрана Стойкова от ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград, поставящ въпроса, необходимост или удоволствие е четенето на българска литература и др.
Няколко доклада засегнаха важните проблеми на преподаването. Петър Сотиров се спря на преподаването на български език в Полша, а Георги Минчев ‒ на преподаването на българска история и култура в балкански контекст. Марио Огнянов разгледа някои лингвистични проблеми при обучението по български език в интеркултурна среда.
‒ филологическо направление, включващо теми като български език, литература, култура, история и методика на преподаването на български език като чужд.
‒ направление политология и социология, включващо теми, посветени на най-различни обществени, политически и икономически процеси в България.
‒ студентско-докторантско направление, даващо поле за изява на бъдещите млади учени от двете страни.
Дейността на конференцията премина под почетния патронаж на г-н посланика на Република България в Полша Негово Превъзходителство Емил Ялнъзов. При откриването той произнесе кратко слово, в което подчерта важността на културното и научното сътрудничество между България и Полша и необходимостта то да бъде разширявано. Посланик Ялнъзов каза още, че запазването и поддържането на интереса към България е основна патриотична цел, за осъществяването на която българското посолство работи активно. От името на министъра на образованието и науката на Република България г-н Красимир Вълчев приветствие поднесе г-жа Владима Попова-Натова, представител на МОН. Тя изнесе и един от пленарните доклади, посветен на приоритетите на предстоящото председателство на България на Съвета на Европейския съюз в секторите образование и наука. Другият пленарен доклад бе изнесен от Юлия Мазуркевич-Сулковска и Стелиана Александрова. Юлия Мазуркевич е езиковед, славист и се занимава главно със сравнителна граматика на славянските езици, а Стелиана Александрова е лектор по български език, литература и култура. В своя доклад те интересно и подробно представиха цялостното развитие на българистиката в Лодзкия университет.
Същинската работа на конференцията започна с доклад и презентация, посветени на живота и научното дело на проф. д. ф. н. Виолета Косеска-Тошева, която почина през 2017 г. Тя бе една от най-видните полски българистки, допринесла много за развитието и утвърждаването на българистиката извън пределите на България. През първия работен ден бяха прочетени и представени много интересни доклади. Не е възможно да бъдат изброени всичките. От тях ще споменем доклада на Красимира Алексова от СУ „Кл. Охридски”, посветен на съвременните нагласи в днешното българско общество към съотношението писмен и устен български език и доклада на Катя Исса от Университета по архитектура, строителство и геодезия, посветен на нагласите на днешните български емигранти към родния език и образование. В докладите си и двете авторки се опират на своя пряк личен опит: К. Алексова на базата на десетки проведени анкети сред най-различни слоеве от населението; и К. Исса ‒ на базата на своя живот сред български емигранти в Австралия и на своя преподавателски опит в български училища там.
Интересни бяха и два доклада с терминологична проблематика: този на Илияна Генев-Пухалева от университета във Варшава, разглеждащ все по-масовото навлизане на термини и терминоелементи с първа съставка кибер-; и този на Кристияна Симеонова от Института за български език към БАН, посветен на многотомната поредица от терминологични речници с тълковно-енциклопедичен характер, изработвани в Секцията по терминология и терминография. Любопитен бе и докладът на Невена Мартинска от Университета по архитектура, строителство и геодезия, визиращ метаморфозите на английските заемки в български език от началото на прехода до днес, както и този на Людмила Кирова за съвместната употреба на кирилица и латиница в български текст.
От литературоведските доклади ще споменем този на Пламен Дойнов от НБУ, посветен на изследването на литературата в НРБ, на Йордан Евтимов от НБУ, посветен на новия прочит на Христо Фотев и Константин Павлов, на Бойка Илиева и Петрана Стойкова от ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград, поставящ въпроса, необходимост или удоволствие е четенето на българска литература и др.
Няколко доклада засегнаха важните проблеми на преподаването. Петър Сотиров се спря на преподаването на български език в Полша, а Георги Минчев ‒ на преподаването на българска история и култура в балкански контекст. Марио Огнянов разгледа някои лингвистични проблеми при обучението по български език в интеркултурна среда.
Докладът на Ангелина Василева (ЮЗУ, Благоевград) «За правописа на «Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати»» бе посветен на известния речник на българския език, съставен от изтъкнатия руски филолог и славист, езиковед и етнограф Александър Лвович Дювернуа, професор в Пражкия и Московския университет, издаден в Москва, Университетска типография, в два тома: Том I – 1885 – 1889; Том II – 1889.
В доклада на Галина Никодимова (ЮЗУ, Благоевград) «Българският възрожденец Константин Петкович: културни измерения на дипломатическата му кариера и тяхната актуалност» се коментира делото на Константин Димитриевич Петкович – български учен, публицист, поет и руски дипломат. Той е завършил славянска филология в Санктпетербургския университет. К. Петкович e първият български филолог, който работи със славянските ръкописи в светогорските манастири. По време на Кримската война (1853-1856) е извикан в Русия. Оттогава до към 1884 г. е руски дипломат във Видин, руски консул в Дубровник (1857 — 1869), Палестина и Бейрут (70-те години).
Накрая специално и с огромна благодарност трябва да отбележим създадената отлична организация и атмосфера при провеждането на това събитие, както и любезното гостоприемство на домакините от Лодз.
Накрая специално и с огромна благодарност трябва да отбележим създадената отлична организация и атмосфера при провеждането на това събитие, както и любезното гостоприемство на домакините от Лодз.
гл. ас., д-р Кристияна Симеонова,
ръководител «Секция по терминология
и терминография», ИБЕ БАН
Четете програмата на конференцията: forum_program.
Пълният текст на материала ще бъде публикуван в брой 4/2017 на сп. «Русистика без граници».
официалният плакат на конференцията
Университетската библиотека
посланикът на България в Полша
Юлия Мазуркевич
Юлия Мазуркевич и Красимира Алексова
Кристияна Симеонова и Катя Исса
Кристияна Симеонова,Катя Исса и Красимира Алексова