VI ФОРУМ «БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА» 2019
«ГРАМАТИЧНИТЕ СИСТЕМИ В СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ»
ЮЗУ «НЕОФИТ РИЛСКИ»
ИБЕ БАН «ПРОФ. Л. АНДРЕЙЧИН»
17 ОКТОМВРИ 2019, СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ
14 ДОКЛАДА
Ключови думи: българска граматика, граматична категория, триелемента граматична система, турски заемки в български език, Балкански езиков съюз, Европейски езиков съюз, Балан, машинен превод, формална граматика, компютърна лингвистика

Форумът бе открит от доц. Борислав Попов (ЮЗУ «Неофит Рилски») и проф. Светла Коева, директор на ИБЕ.
Бяха изнесени 14 доклада, като докладчиците представиха следните научни институции: ИБЕ при БАН, г. София; ЮЗУ «Неофит Рилски», г. Благоевград; Великотърновския университет «Св.св. Кирил и Методий», г. Велико Търново; Софийски университет «Св. Климент Охридски», г. София; Пловдивския университет «Паисий Хилендарски», г. Пловдив.
В пленарната сесия с председател доц. Борислав Попов своите доклади представиха чл.-кор. проф. Стоян Буров («Зависимост и йерархия между граматичните системи»), проф. Стефана Димитрова («Разбирането за категория като важен фактор за развитието на лингвистичните парадигми»), доц. Борислав Попов («Триелементен структурен модел в индоевропейските граматични системи като проекция на митологичните представи и на човешкото познание за света»), проф. Максим Стаменов («Две хипотези за характера и резултатите от взаимодействието на граматичните системи в Балканския езиков съюз»)и проф. Лилия Илиева («Българската граматика през ситото на книжовния език и Европейският езиков съюз (SAE)»).
В доклада на проф. Буров бяха коментирани руските школи на А.В. Бондарко и В. Храковский, а също така трудовете на Robert M. Dixon, английски и австралийски лингвист, и Аlexandra Aikenvald – руска и австралийска лингвистка (James Cook University, Australia) по въпроса за взаимозависимостта на граматичните системи. В доклада си проф. Буров анализира българската семантико-прагматична система «определеност/неопределеност, род и число». Проф. Димитрова направи хронологичен преглед на появата и развитието на граматичната категория, като започна от схемата на Аристотел. Интерес предизвика докладът на доц. Попов относно триелементната система на граматичните системи на лицето, числото, рода, залога и др., трактувана като огледало на света. В своя доклад проф. Стаменов разгледа заемките от турски език като балканизми, характерни за БЕС. Беше представена класификацията на турцизмите на видния български езиковед-славист, диалектолог и палеограф Беньо Цонев (1863 – 1926). Проф. Стаменов изтъкна влиянието на заемките от османски турски («неменливите думи и възклици», както ги нарича акад. Цонев) върху развитието на аналитизма в български език. В своя доклад проф. Илиева разгледа в съпоставителен план Балканския езиков съюз (БЕС), Евразийския езиков съюз и Европейския езиков съюз (SAE), изтъквайки приноса на българския филолог-славист и дипломат на Руската империя Константин Петкович (1824 – 1898) за изследването на балканските езици. Проф. Илиева изтъкна мястото на българския език в рамките на Standard Average European (SAE) с основател Бенжамин Уорф (1939), като анализира 12 особености на SAE, определени от Мартин Хаспелмат (Haspelmath 1998, 2001). След изслушаните пет пленарни доклада последва оживена дискусионна сесия, в която взеха участие проф. Р. Ницолова, доц. П. Бъркалова и др.
Във втората сесия с председател проф. Светла Коева бяха прочетени четири доклада. Проф. Красимира Алексова представи доклада си «Типология на взаимоотношенията между граматическите категории в българския език»,в който беше анализирана Петербургската типологическа школа (В.С. Храковский, И.А. Мельчук), а така също се коментираха трудовете на проф. Руселина Ницолова, Георги Герджиков и др. Проф. Алексова представи типологическа класификация на граматическите категории в българския език. С интерес бяха изслушани докладите на доц. Радослав Цонев («Някои начини за изразяване на абсолютната превъзходна степен в българските интернет форуми»), гл.ас. Енчо Тилев (« Категориалните и некатегориалните значения като конституиращи елементи на езиковата система») и гл.ас. Биляна Тодорова («Съществителното име в ролята на предпоставено несъгласувано определение в съвременната речева практика»).Последва дискусионна сесия, в която взе участие проф С. Буров и др.
В третата сесия с председател проф. Светла Коева бяха представени докладите на доц. Христо Стаменов ( «Акцентно изтъкване на членната морфема») и на доц. Петя Бъркалова («От най-близкия род към видовата характеристика»). По случай 160-годишнината от рождението и 60-годишнината от кончината на акад. Александър Теодоров-Балан, първия ректор на Софийския университет, доц.Катя Чаралозова представи своя доклад «Категорията определеност / неопределеност в „Нова българска граматика“ на Ал. Теодоров-Балан». Проф. Йовка Тишева изнесе доклад «За Балан, за културата на речта и духа на езика».
Форумът завърши с доклада доц. Цветомира Венкова «От машинен превод към формална граматика», в който бе направен преглед на появата и развитието на машинния превод в света (от основите на трансформативната граматика на Н. Чомски – 1957 и основаването на ALPAC – САЩ, 1966, до прехода от машинен превод към формална граматика в СССР – О. Кулагина, В.А. Звегинцев, С.К. Шаумян и др.) и в България (акад. Любомир Илиев – пионер на българската изчислителна техника и информатика, Мирослав Янакиев, Александър Людсканов, Алберт Кошелев, ст.н.с. Йордан Пенчев – създател на българската школа по формална граматика и компютърна лингвистика).
В заключителната дискусионна сесия взеха участие проф. С. Димитрова, проф. Р. Ницолова, проф. С. Буров и др.
При закриването на Форума за резултатите и перспективите се изказаха доц. Б. Попов, проф. С. Коева и проф. С. Буров. Беше отбелязано високото научно ниво на докладите, съпроводени с интересни коментари и ценни мнения относно граматичните системи в синхрония и диахрония.
Седмият форум «Българска граматика», който ще се състои през следващата 2020 г., ще бъде оргнизиран от ИБЕ при БАН съвместно с Великотърновския университет «Св.св. Кирил и Методий».