Вие сте тук
Начало > Хроника > 40-ГОДИШНИНА НА КАТЕДРАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ШУМЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, 2018

40-ГОДИШНИНА НА КАТЕДРАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ШУМЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, 2018

От 27 до 29 септември 2018 г. в Шуменския университет «Епископ Константин Преславски» се проведе Юбилейна конференция «Българският език – история, настояще, бъдеще», посветена на 40-годишнината на Катедрата по български език. Около 80 специалиста от 9 страни (България, Австрия, Беларус, Норвегия, Полша, Русия, Словакия, Сърбия, Турция) взеха участие в Международната юбилейна конференция.
Официалното откриване на конференцията се състоя в аулата на университета. Конференцията бе тържествено открита от ръководителя на катедрата по български език проф. д-р Надка Николова. Проф. д-р Кина Вачкова  запозна аудиторията с историята на катедрата. Първата катедра «Българска филология» е създадена през 1971 г. с ръководител проф. Петър Минков Пашов. От 1977 г. катедрата се разделя на 3 катедри: катедра по български език, катедра по българска литература и катедра по методика. Проф. Тодор Бояджиев и бил 10 години ръководител на катедрата по български език. От името на Ректора на Шуменския университет, проф. Георги Колев, бе поднесено поздравление от зам. ректора доц. д-р Стефка Калева. Деканът проф. Веселин Панайотов поднесе поздравление от името на деканското ръководство. Той нарече този форум Трапеза духовная, Духовен пир. Според проф. Панайотов руският академик Дмитрий Лихачов би назовал тази юбилейна конференция Среща на духа. Поздравителен адрес от кмета на община Шумен Любомир Христов прочете  г-жа Христова, която подчерта, че катедрата по български език е  «основополагаща» за Шуменския университет. Деканът на Великотърновския университет «Св. Св. Кирил и Методий»,  проф. д-р Ценка Иванова, произнесе поздравително слово от името на филологическата общност на Великотърновския университет. Проф. Иванова подчерта, че нейната професионална кариера е започнала от Шуменския университет. Тя изтъкна, че партньорството в хуманитаристиката между Шумен и Велико-Търново е голямо и плодотворно. Поздравление от катедрата по руски език на ШУ прочете ръководителят на катедрата проф. д-р Елена Стоянова. Майя Бойчева предаде поздрав от училище «Сава Доброплодни» с директорка г-жа Албена Неделчева.  Бяха прочетени поздравления от ръководството на Народното читалище «Добри Войников» в Шумен, а така също от научната библиотека на ШУ. Изказаха се пожелания: «Пазете уюта във Вашата катедра», българското огнище от векове за векове». Студентите бяха изпратили поздравителна картичка с думите Благодарим Ви! Прозвуча и поздравът на бившия студент на ШУ от випуск 1872 г.  Димитър Дамянов: Честит ни 40 юбилей! Проф. д-р Красимира Алексова  поднесе поздравление от деканското управление на факултет «Славянски филологии» на Софийския университет «Св. Климент Охридски». Официалното откриване на конференцията завърши с поздрава на студентката Галена Върбева, която рецитира своето стихотворение «Моят роден край», посветено на Шумен, като запомняща бе последната строфа Без корени човек не съществува.

 

През настоящата 2018 година Центърът по българистика, Лекторатът по БЕЛК и студентското дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ при Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“, Украйна удостои Катедрата по български език на Шуменския университет с грамота за принос в българистиката и сътрудничеството между двата университета.
След тържественото откриване се премина към Пленарната сесия, която се състоя в аулата на университета. Проф. Тодор Бояджиев изнесе пленарния доклад  Нужна ли ни е джендърлингвистика? В своя пленарен доклад Ролята на екстралингвистичния фактор в лингвистичните изследвания проф. Стефана Димитрова подчерта ролята на родния език за формиране на личността, като се позова на изследванията на руските езиковеди В. Востоков, А. Пешковский, В. Богородицкий и Н. Крушевский. Проф. Димитрова коментира Женевската школа на Ф. Сосюр, Пражката школа, научните достижения на Владимир Андреевич Звегинцев – организатор на отдела по теоретична и приложна лингвистика на филологическия факултет на Московския държавен университет.  Заслужен интерес предизвика пленарният доклад на проф. Кина Вачкова Антропонимична система и езиковата политика на българската държава. В доклада си проф. Вачкова разгледа в диахроничен план смените на имената в България, които имат за свое начало покръстването на българите, съпроводено със смяна на имената при Княз Борис I през 864 – 866 г. Втората смяна на имена в България е по време на осамнското владичество при насилственото приемане на мохамеданската вяра. Проф. Вачкова подробно анализира третата смяна на имена в България – Възродителния процес през 1984 – 1989 г. на масово преименуване на българските турци.
По време на конференцията се проведоха заседания по 3 секции: Съвременен български език – фонетични, граматични, стилистични аспекти; Български език – типологични, методологични, исторически и съпоставителни аспекти; Български език – приложни аспекти.
Секцията  Български език – приложни аспекти с председател проф. д-р Велка Попова бе открита с доклада на проф. Мария Воейкова (РАН, Санкт-Петербург) Онтогенез славянских языков в свете теории естественной морфологии. В своя доклад проф. Воейкова анализира формирането на детската реч, позовавайки се на теорията за естествената морфология на В.У. Дреслер, както и на монографията на проф. Д. Попов «Подходи в изследването на детската реч» от 2017 г. Проф. Мария Парзулова от Бургаския университет  «Асен Златаров»  запозна аудиторията с резултатите от анкетиране на студенти от България, Словакия и Русия относно ролята, функциите и езика на медиите днес и в бъдеще. Доц. Димитрина Лесневская от УНСС, София, направи преглед на българската търговска кореспонденция; гл. ас. Кристияна Симеонова, ИБЕ, БАН, анализира омонимията в терминологията; доц. Силвена Ставрева-Доростолска от Медицинския университет във Варна разгледа печатната медицинска реклама; Марияна Петева, библиотека на ШУ, коментира връзката «университет – библиотека – образоавние и дигиталният достъп;  доц. Стефка Калева се спря на характерните особености на наивния политически дискурс, анализирайки материали от «Дневник» и «Сега»; проф. Велка Попова изнесе доклад на тема Езиковата онтогенеза в мултимодална и корпусна перспектива,  запознавайки аудиторията с работата на Лабораторията по приложна лингвистика към катедрата по български език в ШУ.
В секцията Съвременен български език – фонетични, граматични, стилистични аспекти с председатели проф. Ивелина Савова и проф. Добрина Даскалова бяха изнесени интересни доклади от проф. Красимира Алексова (СУ), доц. Радка Влахова-Руйкова (СУ), проф. Ивелина Савова  (ШУ), проф. Марияна Стефанова (ШУ), проф. Людвиг Селимски (Университет Катовице, Полша) и др. 
В секцията Български език – типологични, методологични, исторически и съпоставителни аспекти; Български език с председатели проф. Димитър Попов и проф. Кина Вачкова с доклади на актуални теми взеха участие проф.  Манфред Труман (университет Грац, Австрия), проф. Маргарита Младенова (СУ), проф. Димитър Попов (ШУ), проф. Ценка Иванова (ВТУ), проф. Хетил Ро Хауге (университет Осло, Норвегия), доц. Катя Исса (УАСГ, София) и др. Интерес предизвика докладът на проф. Надка Николова (ръководител на катедрата по български език – ШУ), посветен на книгата на братя Караминкови от 1850 г. относно търговските книги.
Културната програма включваше разходка до прочутата Шуменска крепост, организирана и проведена от проф. Надка Николова, която запозна участниците в конференцията с богатата история на град Шумен. По време на екскурзията проф. Николова  увлекателно разказваше за забележителната монументална крепостна, култова и гражданска архитектура на град Шумен, който е един от най-старите селища в страната. Неговият живот датира от над 3200 години. Също така, участниците в Юбилейната научна конференция бяха  поканени да посетят Международния фестивал на популярната музика «Есенни Шуменски вечери»,организиран от Народното читалище «Добри Войников – 1856».
Юбилейната конференция «Българският език – история, настояще, бъдеще» затвърди научните достижения на катедрата по български език на Шуменския университет. Бяха очертани основните сегашни и бъдещи направления на работа в рамките на българистиката, славистиката и хуманитаристиката. Участниците в конференцията изказаха своята благодарност на домакините, като им пожелаха На добър час!
Да си пожелаем още много нови и конструктивни срещи с колегите от катедрата по български език на Шуменския университет «Епископ Константин Преславски»!   
                                                                                                     Димитрина Лесневска
Top