Примите участие со статьей
You are here
Home > Новости > 1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ ОБЩОАКАДЕМИЧЕСКИ СЕМИНАР «АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА НАУКАТА» 2018

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ ОБЩОАКАДЕМИЧЕСКИ СЕМИНАР «АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА НАУКАТА» 2018

На 31 октомври 2018 г. в Големия салон на БАН се състоя Тържествено събрание, посветено на 1 ноември – Деня на народните будители и българските учени. Председателят на СУБ, проф. д.б.н. Диана Петкова откри събранието. Бяха връчени отличия от Конкурса на СУБ`2018 за научни постижения в защитени дисертации.
Програмата на събранието:
  • Музикален поздрав от Ния-Сирма Мариан Петрова;
  • Акад. Георги Марков – Академично слово „110 години независимост на България“;
  • Николай Поппетров – „Будителите от миналото в пространството на бъдещето“;
  • Д-р Кирилка Младенова – „Влияние на белтъка бестрофин – 1 върху
    зрението“;
  • Връчване на отличия от Конкурса на СУБ` 2018 за научни постижения в
    защитени дисертации;
  • Чаша вино за празника.
След завършване на събранието Общоакадемическият семинар «Актуални проблеми на науката» с председател акад. Ячко Иванов проведе поредната си сбирка. На сбирката акад. Иван Загорчев от Отделението за природо-математически науки  изнесе лекция на тема «Псевдонаука (лъженаука) – схеми на функциониране и реклама – псевдожурналистика».
Акад. Загорчев изброи 10 вида научно мошеничество (Scientific misconduct): 1. Присвояване на чужди идеи; 2. Плагиатство; 3. Автоплагиатство; 4. Злоупотреби с авторство; 5. Несъобразяване със законови изисквания, неправилни употреби на фондовете за изследвания; 6. Нарушения на възприети изследователски практики; 7. Фалшифициране на данни; 8. Отказ от сътрудничество за проверка на изследването; 9. Отказ от действие в отговор на доказани случаи на неуспешни опити за валидиране; 10. Неетични действия във връзка с неетично поведение (източник на англ.). Академикът посочи някои условия и стимули за неетично поведение при научните изследвания като: липса на адекватни санкции, усещане за безнаказаност, нездрава научна среда, синдрома Публикувай или Умри (Publish or Perish) и др.
Представена бе Световна карта по плагиатство, като България е на едно от челните места по плагиатство в Европа (източник на статията в Science). 
Бяха коментирани граничните области на науката, псевдонауката и паранауката. Разгледана бе псевдожурналистиката, която върви «ръка за ръка» с псевдонауката. Бе изтъкната опасността от лъжливите новини (fake news), дезинформиращи и дезориентиращи обществото.
Академиците се обединиха около изказаното предложение в лекцията на акад. Загорчев да се въведе лекционен курс по етика в науката за аспирантите в БАН. След лекцията последва оживена дискусия.
Във фоайето на БАН бе представена изложбата «Многолетна мъдрост: българистиката в Европа» (“Wisdom for centuries: Bulgarian studies in Europe”), състояща се от   28 табла с издания и учени от над 20 европейски държави. Изложбата представя историята на българистиката от XIX дo XXI век, като акцентът е поставен на нейното развитие в чуждестранните школи от над 20 европейски държави: Русия, Сърбия, Македония, Гърция, Украйна, Словения, Дания, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и др.
Представена е следната дефиниция на българистиката: «Българистиката е комплексно научно направление за изследване на български обекти и проблеми – език, литература, история и археология, изкуство, традиционна и съвременна духовна и материална култура». Изложбата е осъществена в рамките на «Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз» на Национален фонд «Култура» – «Българистиката в Европа: настояще и бъдеще», както и с любезното съдействие на: ИЛ БАН, Дигитален архив «Българска ръкописна книга», СУ «Св. Климент Охридски», Колекция «Славика» (1822-1922) и др. Автор на изложбата е проф. д.ф.н. Анисава Милтенова – редактор на списанието Българсистика/ Bulgarica – периодично издание на БАН.    
Честит Ден на народните будители и българските учени!
Top