Примите участие со статьей
You are here
Home > Хроника > ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2018 В ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”, 8 – 10 ноември 2018 г.

ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2018 В ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”, 8 – 10 ноември 2018 г.

От 8 до 10 ноември в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” се проведе Международна юбилейна научна конференция „Паисиеви четения 2018”. Конференцията бе организирана от Филологическия факултет и бе посветена на 45-годишнината от изучаването на филологии в университета. Конференцията бе впечатляваща по броя на участниците. В нея взеха участие 232-ма учени от 13 държави, представляващи над 40 университета и научни центрове. При откриването на форума приветствие поднесоха проф. д-р Запрян Козлуджов ‒ ректор на университета, и проф. д.ф.н. Вера Маровска ‒ декан на Филологическия факултет. И двамата подчертаха ролята на филологическото образование като един от фундаментите на хуманитаристиката. След приветствията доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова представи сборниците „Научни трудове. Филология”, посветени на Паисиевите четения в последните три години. Доц. Чолакова е отговорен редактор на изданието.
Доста наситена бе работата на заседанията в различните секции, а те бяха много както езиковедски, така и литературоведски. Ще спомена някои от тях: „Актуални проблеми в развитието на съвременния български език”, „Лингвистичната компетентност ‒ път към универсалността”, „Методика на обучението по чужд език”, секция „Англицистика”, секция „Романистика”, секция „Германистика”, секция „Литература, власт, импровизация”, кръгла маса по ономастика под надслов „Мястото на собствените имена в лингвокултурологичната репрезентация на света” и др. Във всички тези секции бяха изнесени десетки интересни доклади, посветени на множество по-общи и по-частни езиковедски, литературоведски и методически проблеми. Не е възможно да бъдат изброени и анализирани всичките.
Любопитни езиковедски доклади в програмата бяха докладите на Светла Коева от Института за български език „Изречения ‒ аргументи”, на Кристияна Симеонова от Института за български език „Към въпроса за употребата на абревиацията в съвременния български книжовен език”, на Радка Влахова от Софийския университет „За интерпретацията на някои подчинени с оглед на съюзните връзки”, на Мариана Георгиева от Института за български език „За синтактичния аспект на определеността”, на Олга Моллова от Пловдивския университет „Към въпроса за историческия развой на локатива в българския и в руския език”, на Борислав Георгиев от Нов български университет „Българският граматичен среден род като трети социален род” и др.
Някои от литературоведските доклади в програмата бяха на Евдокия Борисова от Шуменския университет „Унесът на страданиетона Иво Андрич иСолнечный ударна Иван Бунин”, на Николай Чернокожев от Софийския университет „Властта на представянето ‒ два сюжета с Пенчо Славейков”, на Цветан Ракьовски от Югозападния университет „Образите на Яворов в литературата”, на Татяна Ичевска от Пловдивския университет „Фигури на властта в романите на Емилиян Станев”, на Моника Фаркаш Баркати от Сегедския университет в Унгария „Българската литература в Унгария през 40-те и 50-те години на XX век” и др.
На методическа тематика бяха докладите на Елена Крейчова от Масариковия университет в Бърно, Чехия „Преподаването на български език като чужд в славянски контекст ‒ проблеми и специфики”, на Павел Крейчи от същия университет „Изучаването на южнославянските езици в чужбина ‒ проблеми и специфики”, на Малина Дичева от Пловдивския университет „Инфографично моделиране за целите на чуждоезиковото обучение”, на Даниела Танчева и Петя Райкова от Медицинския университет във Варна „Езикова картина на България в преподаването на български език на чуждестранни студенти в Медицинския университет във Варна” и др.
45 години Катедра по руска филология, Пловдивски уноверситет “Паисий Хилендарски”
По-подробно искам да се спра на работата на една от най-интересните според мен секции: секцията „Русский лингвокультурный дискурс: гипотезы, маршруты, мосты”. Работата на тази секция бе посветена на 45-годишнината от създаването на катедра „Руска филология” в Пловдивския университет. Заседанието бе открито от доц. д-р Надя Чернева от същата катедра ‒ заместник-декан по международно сътрудничество, преподавателска и студентска мобилност, и специализирани центрове и кабинети. В своето приветствие тя подчерта ролята и мястото на изучаването на руски език в Пловдивския университет, успехите в това отношение, както и насоките и перспективите в бъдещата работа. Бяха прочетени поздравителни адреси от проф. Валентина Аврамова ‒ председател на Дружеството на русистите  в България, и от проф. Захари Захариев ‒ председател на фондация „Славяни” и на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД.
Един от най-интересните доклади бе на проф. д-р Стефка ГеоргиеваФразеология и время”. В този доклад авторката се спира на спецификата на тези езикови единици, подчертавайки тяхната яркост, образност и изразителност. Фразеологизмите се създават в процеса на взаимодействието на езика с културата и отразяват редица възгледи, ценности, разбирания, нрави, обичаи, както и знанията и опита на хората и пр. В образната основа на фразеологичните единици е закодирана голяма и ценна културологична информация. Ст. Георгиева прави обстоен анализ на употребяваните в руския език фразеологизми като започва от тези с библейска тематика и стига до най-новите и най-съвременните, някои от които още не са зафиксирани в руските фразеологични речници.
Докладът на доц. д-р Силвия Петкова от Софийския университет бе със заглавие „Политкорректные эвфемизмы как средство реализации языковой толерантности в текстах российских СМИ”. В своя доклад авторката подчертава, че евфемизмите по принцип са много продуктивни и употребявани в днешния руски език. Те се използват за изразяване на езикова толерантност към определени групи хора или за придаване на по-приемлива езикова форма на дадени явления. Напр. малосостоятельный и социально незащищенный вм. бедный; ночная бабочка и ночная фея вм. женщина легкого поведения и др.
Представителките на Томския държавен университет проф. д.ф.н. Елена Андреевна Юрина и Анастасия Вячеславовна Балдова изнесоха доклад на тема „Пищевая метафора в русском лингвокультурном дискурсе”. В доклада отначало бе обяснено ключовото понятие лингвокултурология като интегративен раздел на лингвистиката, изследващ взаимодействието на езика с културата. След това бе представен „Словарь русской пищевой метафоры”. Речникът е дело на колектив под редакцията на Е. Юрина. Досега е излязъл от печат само първият том. Ценното е, че в речника има не само езиковата единица, но и подробен лингвокултурологичен коментар.
Любопитен бе и докладът на гл. ас. д-р Майя Кузова от Пловдивския университет „Парадоксальные экспресивные стратегии в русском и болгарском языках”. Тук авторката се спира на експресивната функция на езика, която свързва субекта с обекта на познанието. Експресията е пряко свързана с емоциите, чиято роля в личния и колективния живот на човека е безспорна. Много трудно обаче може да се постигне универсална типология на експресивите в различните езици. В доклада се посочват и редица конкретни примери от български и руски.
Други интересни доклади бяха на доц. д-р Красимира Петрова от Софийския университет „Транспозиции междометий и звукоподражаний в русском и болгарском языках” и на гл.ас. д-р Владимир Манчев от Софийския университет „Лингвокультурологические аспекты перевода междометий на материале русского и болгарского языков”. Двамата докладчици се спряха на сложната природа на междуметията като езикови единици и на трудностите при тяхното превеждане. Подчертано бе, че те придават на езика образност, емоционалност и изразителност.
В рамките на юбилейната конференция се състоя и представяне на актуалната научна продукция на членовете на Филологическия факултет на Пловдивския университет. Представени бяха няколоко интересни книги, от които ще се спра само на труда на гл. ас. д-р Майя КузоваПарадоксите на експресията в българския и руския език”. Авторката е завършила руска филология в Пловдивския университет и е защитила докторска степен по общо и сравнително езикознание във Воронежкия държавен университет в Русия. Днес М. Кузова е преподавател в катедрата по руска филология, където води курсове по съвременен руски език и съпоставителна българо-руска граматика. М. Кузова е членка на МАПРЯЛ, на Дружеството на русистите в България и на Държавната изпитна комисия по руски език.
Тази книга е първото самостоятелно съпоставително монографично изследване на системните парадоксални прояви на експресията в българския и в руския език. Привлечени са данни и от английски, френски и немски. Комплексният анализ на специфичните емоционални реакции и ексцентричната емотивна оценъчност е направен изцяло по авторски модел. Илюстративните данни са разгледани и в лингвистичен, и в лингвокултурологичен, и в психологически аспект. Този труд говори за голямата научна ерудиция на авторката и е ценен принос към съпоставителните българо-руски изследвания.
В заключение ще кажа, че международната юбилейна научна конференция „Паисиеви четения 2018”, посветена на 45-годишнината на филологическото образование в Пловдивския университет, бе един голям и много представителен научен форум. Той утвърди изключителния авторитет на филологическата наука, отбеляза нейните големи постижения и значителното й място в лоното на хуманитаристиката.
гл. ас. д-р Кристияна Симеонова
ръководител на Секция “Българска терминология и терминография”,
Институт за български език към БАН
          
Виж още: “45 лет Филологическому факультету и Кафедре русской филологии в Пловдивском университете” – Центр русского языка и культуры при Пловдивском университете им. Паисия Хилендарского;
                  
Top