Примите участие со статьей
You are here
Home > Хроника > КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА „ПОГЛЕД КЪМ СЛАВЯНСКАТА АКСИОЛОГИЯ“– ИБЕ БАН, СОФИЯ, 21-22 ноември 2018

КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА „ПОГЛЕД КЪМ СЛАВЯНСКАТА АКСИОЛОГИЯ“– ИБЕ БАН, СОФИЯ, 21-22 ноември 2018

На 21 и 22 ноември 2018 г. в Института за български език към БАН, София, се проведе интересно научно събитие. Това бе Кръглата маса на тема „Поглед към славянската аксиология”. Тази кръгла маса е част от научната програма на проекта „Езикова и етнокултурна динамика на традиционните и нетрадиционните ценности в славянския свят”, който е включен в европейската програма ERA NET RUS PLUS. В проекта участват учени от Института за български език към БАН, от Института по славянознание към Руската академия на науките и от Института по славистика „Ян Станислав” към Словашката академия на науките.
Славянската аксиология е много интересен феномен, който е обект на изследване от няколко науки. Самият термин аксиология е от гръцки произход и означава дял на философията, занимаващ се с изучаването на ценностите и ценностните системи, с тяхната динамика, развитие, промяна и пр. Работата на кръглата маса бе много плодотворна и бяха изнесени десетки интересни доклади. От българска страна участваха проф. Елка Мирчева, проф. Марияна Цибранска, проф. Мария Китанова, доц. Ваня Мичева и др. Е. Мирчева запозна аудиторията с ценните сведения за българската история в старобългарската книжнина. М. Цибранска говори за отношенията между родители и деца, отразени в един средновековен юридически паметник. М. Китанова се спря на лексикалното отразяване на понятието семейство в традиционната българска култура, а В. Мичева ‒ на храбростта като ценност в средновековната книжнина.
На 27 юни 2018 г. в Големия салон на БАН, София, се състоя представянето на «Речник на народната духовна култура на българите», съставен от секцията «Етнолингвистика» към ИБЕ. Авторите на речника (З. Барболова, М.Симеонова, М.Китанова, Н. Мутафчиева, П. Легурска) го определят като пръв енциклопедичен речник на българската култура, нов тип речник, който има диалектен, тълковно-функционален, енциклопедичен и етнолингвистичен характер (сайт Русистика без граници, Хроника от 27.06.2018).
Тук искам по-подробно да разгледам участието на руските колеги в кръглата маса и да се спра на техните доклади. Ще започна с проф. д.ф.н. Ирина Александровна Седакова. Тя е завършила българска филология в Московския държавен университет “М. Ломоносов”. Седакова е специалист по етнолингвистика, социолингвистика, сравнително езикознание и фолклор,ръководител е на Центъра по лингвокултурни изследвания „Balcanica”. Участвала е в десетки теренни експедиции в България и други балкански и славянски държави. Член е на авторския колектив на многотомния етнолингвистичен  речник „Славянские древности”. Тя даде интервю на вестник “Русия днес/ Русия сегодня“: “Българите все повече се връщат към корените си” (“Русия днес/ Русия сегодня”, Брой 47, 23 – 29 ноември 2018 г.).
Темата на доклада на проф. И. Седакова  беше „Исследование традиционных и нетрадиционных ценностей русских и болгар: проблемы, подходы, методы”. В началото тя се спира на ключовото понятие ценност и разглежда общия проблем за ценностите въобще. След това се засяга въпросът за приликите между български и руски при отразяването в речниците на лексикалното значение на думата ценност. Подчертано бе и това, че съществува йерархия на ценностите и може би именно там трябва да се търси границата между традиционни и нетрадиционни ценности. Тази граница обаче е условна, тя не е рязка. Традиционни са напр. ценности като жизнь, любовь, семья, дружба, честь и др. Но в съвременното българско и руско общество при някои от тях се наблюдава известна динамика. Те променят своето съдържание. Например интернет, фейсбук и социалните мрежи измениха донякъде съдържанието на понятието дружба, приятелство. Едва ли приятели в традиционния смисъл на думата могат да ти бъдат няколко хиляди души, които ти въобще не познаваш лично. Но такава е днешната реалност. Дори днес много млади хора считат интернет, гугъл, фейсбук и пр. за общочовешки ценности, с което представителите на възрастното поколение не могат да се съгласят, т. е. при йерархията на ценностите и в България, и в Русия се наблюдават поколенчески различия. Проф. Седакова отбелязва, че днес се появяват и други  ценности:  “Они описываются иной лексикой. Нередко эта лексика не общеславянская, а заимствованная. Напр., карьера, бизнес, креативность, лидерство, информация и др.” Интересни са наблюденията на авторката върху амбивалентността, върху двойствената природа на някои ценности. Напр. старость ‒ мудрость и слабоумие, деменция; огонь ‒ созидание и разрушение; любовь ‒ счастье и горе и др. Причината за всичко това според Седакова е в комплексния характер на тези понятия, в полисемията на думите и в контекста, в който те се употребяват.
Много интересен беше докладът на проф. д.ф.н. Елена Семьоновна УзеньоваО традиционных и нетрадиционных ценностях болгар-мусульман”. Тя е специалист по българско езикознание и българска  етнолингвистика и фолклор. Участничка е в теренни проучвания на традиционната народна култура в различни райони на България и е член на международната редколегия на списанията „Български език”, „Българска реч” и „Езиков свят”. Е. Узеньова се занимава от дълго време с проучване на културата на българските мюсюлмани. През 2013 г. излиза нейното проучване „Болгары-мусульмане Средних Родоп в XXI веке: взгляд этнолингвиста” в: Славяноведение. № 6. 2013. Този неин доклад също се базира на теренни проучвания в района на Кърджали, Златоград, Крумовград и други части на Родопите, както и в района на Ксанти в Северна Гърция. Авторката лично е обиколила десетки села, проучвала е културата по традиционни въпросници, но и по такива, измислени от самата нея. Според нея най-жизнеспособни при българските мюсюлмани се оказват семейните и религиозните ценности. Но върху това население също оказва влияние интернет, средствата за масова комуникация, градската среда и пр. Проф. Узеньова посочва и интересни смесици между двете религии и култури в резултат на дългото съжителство заедно. Напр. мюсюлмани да боядисват яйца за Великден или на надгробни паметници на мюсюлмани да има снимка на покойника, което ислямът категорично го забранява. Елена Семьоновна забелязва и друг важен факт, а именно че “у части молодого поколения болгар-мусульман, обычно прошедшего обучение в исламских странах, наблюдается тенденция к возрождению „истинного” ислама у себя на родине в Болгарии, тенденция к формированию турецкой идентичности, к использованию турецкого языка в религиозной и повседневной жизни. Все это затрагивает наиболее консервативные погребальные ритуалы. Напр. молодые имамы, прошедшие обучение в исламских странах, отказывают в погребении покойных со славянскими именами, а также одетых и положенных в гроб.” Изводът, до който стига проф. Узеньова, е фактът, че „многие традиционные ценности остаются жизненными, но могут подвергаться переосмыслению и трансформации.”
Докладът на Марина Михайловна Валенцова бе със заглавие „Аксиология славянской народной демонологии”. Авторката е специалист по етнолингвистика и славянска митология. По принцип демонологията изучава демоните и мистичните персонажи. Демонологията търси обектите на своите изследвания във фолклора, митологията и художествената литература. В своя доклад тя се спира на различните митологични персонажи в славянската митология и техния контакт с хората. Тези персонажи могат да бъдат както добри, така и лоши. Те си имат йерархия и различно поведение и могат да бъдат призовавани по различен начин. Съставът на митологичните персонажи в различните славянски народи е различен. Общото е обаче, че тези персонажи се свързват с ценности като добро, любов, живот, семейство и пр. Има различни предписания за тяхното подчиняване и контролиране на силите им. Валенцова подчертава, че демонологическата система също е в динамика и се развива. Напр. днес много актуални са вампирите. Почти навсякъде се говори за вампири. Те завладяха литературата, киното и пр. Основният извод от доклада е, че дори и в модерния и технологично развит XXI век митологията днес не изчезва. Тя се видоизменя, развива, придобива ново съдържание, но продължава да съществува, защото самата тя е ценност за социума.
Докладът на Екатерина Николаевна Струганова бе със заглавие „Вода и огонь в болгарской культуре в свете аксиологии”. Тя е представител на по-младото поколение учени в Института по славяноведение и насочи вниманието на аудиторията към две важни понятия, без които животът е немислим. Огънят и водата могат да се разглеждат и с положителен, и с отрицателен знак. Те могат да бъдат и добри, и унищожителни. Това двояко разбиране го има и в българската, и в руската традиционна култура, и то е много интересно. Напр., и в двете християнски култури има водосвет. Съществува и израз да ти върви като по вода,което е известно благопожелание.Самото съществително вода и в двата езика се свързва с прилагателни и с положително, и с отрицателно значение. Напр. жива вода и мъртва вода. Огънят от своя страна е символ на дома, на уюта, на разбирателството. Той участва в различни ритуали и има очистителна сила при болест, при смърт и пр. Но огънят може да причини пожар и да унищожи дома. Освен това падащият от небето огън се приема като Божие наказание. Често епидемии и болести се представят чрез тази дума. Напр. огница ‒ треска с висока температура, и в изрази като изгоря от температура, пламна епидемия и др. Чрез думата за огъня се изразяват и емоции. Напр. огън ми гори на главата, пламнала ми е главата, всичко е огън и пламък и др. Изводът на авторката е, че концептите вода и огън в българската и руската традиционна култура са много важни и в социума те имат амбивалентно значение.
Много интересен бе докладът на Никита Сергеевич ГусевРусские о Балканах и балканских народах: аксиологические перспективы подхода”. Авторът е историк по образование и се занимава с история на славянските народи в периода на двете световни войни. Той се спира на това, какъв е образът на България в руското общество през различните исторически етапи до днес. Наблюденията му са, че днес в Русия има двояко отношение към България. За едни кръгове тя е враг, член на ЕС и НАТО, и води враждебна към Русия външна политика, а за други България е приятелска и добронамерена към Русия страна, а външната политика спрямо Русия е решение на българските управляващи и не отразява позицията на българския народ, който в огромната си част е силно русофилски. Любопитно е, че двоякото отношение към България се проявява и в бизнеса. Например в сферата на туристическия бизнес тези руски фирми, които предлагат почивки и покупка на имоти в България, силно я хвалят, а други руски фирми, които предлагат същото в други държави, казват да не се ходи в България, там е бедно, лошо и пр. Изводът на автора е, че независимо от съществената външнополитическа преориентация на България и от различните политически посоки на двете държави, българският и руският народ си останаха много близки и с много мили, топли и сърдечни отношения помежду си.
Всяко едно от заседанията на Кръглата маса завърши с плодотворни дискусии в дружеска и приятелска атмосфера. И българските, и руските, и словашките учени изразиха своето задоволство от проведения научен форум, както и надеждата си за организиране на бъдещи такива мероприятия.
гл. ас. д-р Кристияна Симеонова
ръководител на Секция “Българска терминология и терминография”,
Институт за български език към БАН
Top